fallback

И след увеличението на заплатите учителската професия остава ниско платена

Бюджетът спокойно може да си позволи ръст на възнагражденията, според Десислава Николова от ИПИ

17:05 | 13.08.17 г. 4

Учителските заплати ще се увеличат с 15% от 1 септември, като минималната заплата ще стане 760 лева, бе съобщено тази седмица. Вероятно малцина ще са тези, които биха се противопоставили на вдигане на заплатите на учителите. Въпросът обаче е дали това повишение на заплатите е достатъчно и навременно, дали ще реши проблемите с ниската атрактивност на професията и спадащото качество на образованието, пише в свой анализ икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Да разгледаме най-напред въпроса за достатъчността. От съобщението от министерството на образованието разбираме, че минималната заплата за учител ще стане 760 лева от 1 септември 2017 г. спрямо 660 лева сега. За да се прецени дали 660 или 760 лева са достатъчни да се привлекат качествени млади хора, може да се погледне рейтинговата система на висшите училища. 

За 2016 г. средният осигурителен доход на завършилите педагогика предходните 5 години (2011-2015 г.) е най-ниският за всички специалности – 748 лв. за педагогика (по конкретни специалности като химия, биология и т.н.) и 761 лева за педагогика.

Единственият по-нисък е този за стоматология (703 лв.), но там вероятно обяснението се крие в големия сив сектор при тези услуги.

Дори и осигурителният доход на навлизащите в професията да нарасне със 100 лева, то пак педагогиката ще е доста под средното за всички специалности (1 020 лева). Разликата до средния осигурителен доход вероятно ще е и по-голяма, защото това са данни за 2016 г., а в момента пазарът на труда е силно динамичен и заплатите растат с по около 10% на годишна база последните месеци.

Накратко, дори и след увеличението на минималното заплащане, професията ще остане относително ниско платена за младите специалисти спрямо други видове специалисти. Това, от своя страна, означава, че атрактивността на професията най-вероятно също ще остане ниска и ще продължи да привлича (в масовия случай) тези, които не са успели да влязат в по-желани специалности с по-труден достъп.

За същото говори и сравнение със заплащането на тези, които се включват като учители по програмата „Заедно в час”, която работи успешно от години и успява да привлича млади и способни хора като преподаватели за 1-2 или повече години. Тези младежи, за които не се изисква да са завършили педагогика, а най-вече силна мотивация и способност да работят с уязвими ученици и деца от малцинствата, получават месечен бонус от 500 лева към заплатата си. Този бонус се плаща от програмата „Заедно в час” и в общия случай увеличава горе-долу двойно заплащането.

Т. е. тук  говорим за стартова заплата от порядъка на 1 000 лева, която отново е  значително по-висока от обещаните 760 лева за стартиращи учители от 1 септември.

Въпросът за това дали е достатъчно увеличението на заплатите на учителите е обвързан и с това дали бюджетът може да си го позволи. Разбираме, че 15% от първи септември ще струват 80 млн. лева тази година, т. е. за 4-те месеца, в които увеличените заплати ще са факт.

Проста сметка показва, че за цяла година това 15% увеличение би струвало 240 млн. лева. Ако увеличението бе с 50%, тогава то би струвало 800 млн. лева за 12 месеца.

Може ли бюджетът да си позволи такъв разход?

Ако съдим от огромните разходи на държавна програма за саниране на жилищни блокове и кооперации, която „глътна” на два пъти по 1 млрд. лева последните 2 години, бюджетът спокойно може да си го позволи.

Ако, разбира се, образованието се издигне като приоритет за сметка на, примерно, санирането.  При това по-сериозно увеличение на заплатите можеше да се случи още преди 2 години (2015 г.), когато още след първата половина на годината се видя, че има огромен излишък в бюджета.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:14 | 14.09.22 г.
fallback